За миг си представих,че няма да те има,
но белегът в душата ми още личи...
Измина вече цяла година.
Сърцето белязано след тебе гори...
В отломъка на старата хартия,
в чиито гънки скривах страховете си,
сълзите мои тихо ще попия
и плахо ще се приютя в ръцете ти...
Пред мене изборът застава
да ме боли или да ти се доверя...
Съдбата пари,грешки не прощава...
Да плача тихомълком и да разбера... ...