Онзи, мечтаният принц, беше тук.
Преди две високосни години.
Не пристигна на кон. Дори не почука.
Влезе и каза: – Мразя зимата!
Бе премръзнал от студ. Уморен.
Поканих го. Налях две чаши водка.
Бяхме познати добри. И съвсем
не очаквах, че той е. Кълна се във Господ.
И мъгливият поглед, уж вече познат,
разтресе ме цяла – 9 по Рихтер.
Изчезнах, изчезна и целият свят,
а пулсът нестройно отчете: „Открит е!” ...