Patrizzia (Надежда Ангелова)
2289 18249
14 дек. 2022 г., 11:46

Преди години що не ми го рече? 

  Поэзия » Юмористическая
429 4 11

Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна,
а очилата всичко пак кривят,
че тайната изобщо не е тайна,
а ти съвсем не си за тоя свят.
Не се ласкай, не си и извънземна!
Кога ли пък и земна си била?
Когато несполуките те емнат,
забравяш ежедневните дела.
По философски котката заприда,
разнищеното крайче на деня...
Дали на Марс внезапно ако ида,
се питаш - нещичко ще променя?
Че писна ми - все е тринайсти, петък,
май вече чак до гуша ми дойде!
А някъде подхилва се късметът:
—" Да си нормален днес е демоде".
Преди години що не ми го рече?
 Поне за утешение. Да знам.
Е, закъсня! Гората хванах вече.
Психиатърът ми е отдавна там...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уж смешно, пък верно.
  • Разсмивай ме ти, разсмивай!
  • Смея се с глас, Красееееее! Хич не го чакам - имаме "шапка" на комина, няма как да мине. Утре ще си купя същия.
  • Благодаря, Силвенце!
  • 🙂 А този психиатър да не е някакъв силен вятър и да продухва мозъка, защото май имам нужда точно от такъв 😁 Предполагам визитките му хвърчат из цялата гора, така че ще се възползвам от услугите му.
    Надюш, както винаги си огън. Този път - усмихнато огънче. Спрях и се стоплих с удоволствие.
  • Смейте, се момичета, смейте се! Тони, вещи ще има и след нас, нас няма да ни има. Телефонът "ритнал" два пъти и "умрял". Толкова.
  • Финалът е трепач! Ухилих се до уши.
  • Ми то не е смешно, ама яко ме разсмя! Жалко за телефона, знаеш ли колко не обичам да си сменям техниката!
  • В такава каръшка серия съм чеее...Намирам "изчезналия" си сребърен пръстен на дъното на тенджерата с пача за кучето. Изварявам всичките 5 пръстена със сода и ги увивам в салфетка - да се подсушат. Мъжът ми хваща салфетката - и в горящата печка... Вода, пушеци, сажди... Оцеляха пръстените. Прах пердета, одеала, калъфи за фотьойли... Снощи мобилният е в джоба ми, отивам в банята да си измия ръцете. Какво се завъртях цопна телефонът в пълната с вода кофа и... "Сбогом Гринго". Очаквам тавана да падне - само това остана. Благодаря на съпричастните!
  • "Дали на Марс внезапно ако ида,
    се питаш - нещичко ще променя?" само от себе си не можеш да избягаш!
  • Живеем в планетарен санаториум!
    Човек отново го влече гората...
    В тишината оцелява самотата!
    Поздравления, Надежда!
Предложения
: ??:??