Преди морето...

Виждал си го, всеки го е виждал,

как вълната със брега се целува

и още когато към пясъка приижда,

тя знае, че скоро с брега ще се сбогува...

И със силно желание с неистова страст,

вълната бърза за желаната прегръдка,

погледни ги, те са като нас,

брегът наблюдава всяка нейна стъпка...

Брегът я чака с огромно нетърпение,

а те лети и мисли само за едно..

За един миг, който ще отлети като видение,

Но ще е изпълнен с истинска любов...

И всичко толкова глупаво изглежда,

една любов обречена за раздяла,

любов за която, знаеш няма надежда

и пак за нея жертваш и сърце и тяло...

Любов, която за другите няма смисъл,

любов измъчена от неизбежната раздяла,

но с най-силните чувства и чисти,

изпитал ли си я, недей да съжаляваш...

Знаехме за всичко, но се предадохме на любовта,

а сега за очакваната раздяла нямам сили,

прости ми без сбогом ще си тръгна сутринта,

преди морето и брега да са се разделили...

15.08.2014