Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен,
останала почти без сили.
Душата ми е твой мехлем,
а цялата е тук попила.
Тя гали като нежен мъх
и истински дори прозира.
Животът ми е топъл дъх.
Рисува ме. И бялата коприна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.