23 нояб. 2013 г., 22:52  

Преди не те изпитвах 

  Поэзия
483 0 9
Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен,
останала почти без сили.
Душата ми е твой мехлем,
а цялата е тук попила.
Тя гали като нежен мъх
и истински дори прозира.
Животът ми е топъл дъх.
Рисува ме. И бялата коприна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Все права защищены

Предложения
: ??:??