Не тръгвай още! Чуваш ли дъжда -
припомня за вълнения предишни.
Не казвай нищо! Ще мълчим сега,
днес всичките ни думи са излишни.
Прегръщай нежно! За последен път,
опиянявай с пламенно дихание.
И приюти ме! Мощната ти гръд,
поражда пак нестихващо желание.
Не си отивай - вън дъждът вали,
и мрак е вече... толкова е късно.
Не искам много. Просто ме гали,
целувай ме, а после ще те пусна.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены