elmaz93 (Елмаз)
92 358
13 дек. 2020 г., 12:21

Преди теб 

  Поэзия » Любовная
1056 1 3

Преди да те обичам тебе,

аз пак обичах, лудо.

Мълнии, дъждове и бури -

такава беше любовта ми.

Прегръдките ми топли, като януарско слънце.

А нежността безбрежна (малка като зрънце).

Да поговорим ли за дните?

Те, стичаха се, бавно.

Присъствах във живота, самотно и безславно.

Приятелите, мои, ме бутаха към трапа,

от който изпълзявах, едвам, на четири крака.

Изгубвала съм битки, безкръвни, но сурови.

Робиня бях, задълго, в съпружески окови.

Стоя пред тебе, цяла.

Душата си събличам.

И нека те попитам - 

ще дойдеш ли да те обичам?

© Елмаз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красиво...
  • Мили момчета, понеже, за щастие, не съм лирическата героиня, в тази творба, нямам идея какво й е било на жената..
    Шегата настрана. Иво, "съпружески ОКОВИ" говори, че едва ли се е клела в любов.
  • А ти откъде знаеш - интервюирал си почти всички жени по Земята ли? Ех, все сме последни инстанции...
    Произведението си е много точно и добре написано за стила, който е използван. Освен това да се приравнява лирическата героиня с автора, само защото пише в 1 л., ед.ч., е прекалено елиментарно и буквалистко.
Предложения
: ??:??