21 февр. 2005 г., 16:12

Преди утрото 

  Поэзия
1003 0 0
Преди уторото
( на Иван)

В синьото езеро с лотосите
камък хвърли, без да се замислиш,
и уплаши лебедите, белите,
за да ме накажеш.

Боядиса ми в черно небето,
огради ми слънцето с тел.
Сложи параван пред полето,
убеди ме, че всичко си взел.

Посипа ми с пепел косите,
прекърши ми едното крило,
унищожи ми мечтите
и ми постави седло.

Разплака ми и двете очи,
порица ми всичко свято,
накара тишината да крещи,
но ми остави самотата.

Целуна нежно двете сълзи,
обърна се и си отиде.
Накара ме да плача до зори
и да повтарям твоето име.

Когато утрото завари ме в скръб,
разбрах колко мъка съм понесла.
Преди вярвах само на теб,
сега - Само на себе си!

© Анна П Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??