Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,
ядеш и плюеш алчно залъците малки,
а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.
А аз търпя и тъна в рани страшни,
от болка се разкъсвам
и в локва кръв тялото ми се удави.
Бавно очите си затворих,
с тебе тихо се сбогувах,
да се гавриш с трупа ми те оставих.
Пиян ти беше за бъдещето светло,
а мен погреба тъй небрежно...
в миналото клето. ...