inaMay (Калина Костова)
55 29
30 сент. 2007 г., 12:43

Предизвикано 

  Поэзия
584 0 2
 

Когато те достигне обич,

тогава душата ти танцува,

тогава няма мисъл,

тогава се досещаш за думи спели...

Тогава виждаш,

че тъгата ти била е сляпа,

тогава си припомняш

твойто кратко зимно слънце

и стаята с леглото в ъгъла...

Докосването първо,

от него спря да дишаш даже...

А дните ти, в които ви е нямало,

ви гледат...

как  устните откриват твойте устни...


Луната се усмихва през стъклото...

Забравили сте, че навън остана свят,

този, от който като избягахте

се скрихте в тази стая,

убежище за двете ви души,

за клетите самотници природни,

които се даряват вече с вечност...

© Калина Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Маги! С този стих беше последното ми влизане тук. Не намерих утеха за смелост. Доста дълъг път вървях оттогава - сама излязох с блог. Но "Откровения" е мястото, окъдето започнах... И пак се върнах. Радвам се, че ти харесва старото мое, а виждам, че и новото не пропускаш! Откровена е радостта ми! С обич!
  • Толкова е хубаво!
    как съм пропуснала...
    с обич, Калина.
Предложения
: ??:??