Елхата
е на мястото си,
цялата е облечена
в красота, предвещава
сбъдването на дългоочаквани
Коледни чудеса. Звезди са вплетени
в клоните ù - вселена, изпълнена с мечти.
Правят стаята неземна-небе от сини и пурпурни
светлини. Ухания на на портокал и канела създават
илюзии за снежни дни и вечери уютни с горещ шоколад
и топли одеала с изрисувани луни по тях. Всичко е на мястото си.
Само аз не съм, далеч съм от дома, семейството и приятелите си обични.
Аз съм ледената кралица, построила дворец от сълзи, превърнати в снежинки и студена тишина. Там , сама, невярваща в приказки и в чудеса, загубила се в себе си,
съзерцавайки коледната празничност, удавила света, пожелавам си цялата възможна добрина, но не за себе си-ще разтопи двореца ми, сглобен от замръзнала изплакана тъга, а за своите близки, даже и на всички хора пръснати по света. Обичта понякога струи от привидно най -
студената душа. А на себе
си си пожелавам да започна
малко повече да вярвам в чудеса.
© Недописана Все права защищены