На преспи се трупа белотата,
а душата ми – самотница, черней...
Зимата отново пак почука на вратата,
а сърцето вместо да тупти - бучи и вей.
Снежно, приказно било навън !?
Ала вътре се превиват от тъга нещата;
иска ми се да чуя нежен коледен звън,
но умирам по малко от мъка в душата.
И така
... Историята за Дядо Коледа полека бледнее.
Болката застива.
... Който може, в Приказка нека живее!!!
© Вечерница или Зорница Все права защищены