6 мар. 2011 г., 21:36

Предосмомартенско 

  Поэзия » Юмористическая
1252 0 10

                                "Мъжът, който сигурно беше мъжът ù,отново наля чашите"

                                Из романа на Александър  Чакъров "Харемът на един студент"


Предосмомартенски отбих се при една колежка,

набързо да ù честитя, на крак.

Тя изненада ме в оскъдна дрешка,

със ароматни свещи, с качествен коняк.

 

Във разговор потънахме интимен

и заиграхме се до сутринта.

Ще бъда джентълменски анонимен

и някои неща ще ви спестя.

 

На сутринта аферата ни блесна.

Прегърнати заспали сме напук.

Безжалостно вратата някой тресна.

И този някой беше ù съпруг.

 

Защракаха камери и обективи:

грехът ни бе увековечен.

Лежахме  ние - ни умрели, нито живи -

мишени на съпруга разярен.

 

А после натовариха ме във багажник

горили две - брат`чеди на Кинг-Конг.

Успях докрая "Отче наш..." да кажа

и вече чувах на камбани звон.

 

Свестих се ненадейно във прекрасен,

елитен и шикозен ресторант.

Мъжът ù ангажирал беше маса,

покани ме възторжено засмян.

 

"Седни да пием, мъжки, няма грешка.

Отдавна искам да се разведа.

Била е твойта нощ с жена ми тежка,

но... от вещицата ти ме отърва.

 

Че имам младо гадже като пъпка,

а все не мога да се разведа...

Добре, че ти направи тази стъпка..

И снимки имаме... за пред съда.

 

Да пием, друже мили, за жените!

Без тях мъжете никак не вървим...

Макар че триста дяволи във тях са скрити

обичаме ги. И боготворим! "

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??