30 мар. 2008 г., 19:41
Устремена по алеята търчах,
забързана, прекрачила бях здрача...
Загледах се и погледа си спрях
на силуети, тъмни като в душата на палача...
Познах го - ясни щрихи в скица -
момчето с музиката и писмата,
до него - настоящата му годеница,
а как тогава бе ми завъртял главата.
„Времето лети и остарях..." -
така ми миналото лято писа -
„във сянката ти бе, а ме обича - сторих грях..." -
Разбрах ли нещо ново, което да ме слиса? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация