Нощта е приказна и ... мълком се извива,
потъвам в унеса на люлчения кош...
С гальовност ласката й тихо ме приспива,
а аз съм истинската в нейния разкош.
С очи отворени, без памет те сънувам
и искам книгата с живот - да натежи!
Не се задъхвам. В епиграфите танцувам
докато в слово, мъдростта ни отлежи.
На лист в крило, до благозвучие те чувам
и свивам в клепките предпразничния звън.
Като пред полет, много нежно те целувам
и съм Любов ... на бяла утрин, като в сън.