За теб ще бъда сбъднат сън,
надничащ през открехната завеса,
видение - рисунка с влюбен звън,
във времето възраждано за мене.
За теб ще бъда малък лист,
отронил се - със цвят политнал,
изваял своя благоверен миг
и в топлата ти пазва тихо стихнал.
За теб ще бъда вечната сълза
и с огнен дъх на лятна буря,
с иносказателна прашинка ще летя
към зимата и в скута ти се свряла...
© Мариола Томова Все права защищены