29 окт. 2017 г., 12:36

Представа нямаш... 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
1062 11 10
Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам.
Прегръщам блянове. Очите пълня.
Минута няма без да се надявам
в сърцето да ме вземеш. Да покълна.
Признавам си, ужасно ми е трудно
и свивам се на топка, за да пазя
от смъртните коварни удари
една любов, като чуплива ваза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??