Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал,
да зидат огради, да мъкнат и вар.
Да чакат заплата, но някой поляк,
да казва, че няма. Въобще, пълен мрак.
Да чистят килери от мухал и прах,
да гледат деца, да изпитват и страх,
какво ще е утре, ще има ли работа,
дали ще им стигне за наем заплатата.
В банята, черна вода да тече
когато се къпят. А свито сърце
да спомня за този, сегашен живот.
Да молят за прошка един, цял народ.
Да ходят на работа с влак и метро.
Не вярвам да бъде, но искам. Дано.
© Валентин Йорданов Все права защищены
или... Искам, но не вярвям! Дано!
Джак