Представи си

5 июл. 2009 г., 18:50

Поэзия

978 0 2

Знаеш ли как се чувствам?

Не знаеш...

Затвори очи и само слушай

какво ще ти прошепне сърцето.

Представи си скала огромна,

захвърлена насред морето.

Ей така, без вина виновна,

обречена самотна под небето.

Представи си силен вятър,

който духа безпощадно

и зловещо неуморно чака

силата ù да изпие жадно.

Представи си яркото слънце,

което заслепява сияйно до пладне.

И студа, който я вледенява,

когато мракът нощем падне.

Представи си вълна без пристан

в жалостно търсене на подслон.

Как яростно се разбива в скалата

и се пръска на кристали, със стон.

Е, аз съм скалата самотна

с разликата малка, че и сърце нося.

Но сърцето ми е жадно за топлина,

капчица нежност и малка искра.