Предсърдие, което се забавя

1 июн. 2013 г., 10:33

Поэзия

397 0 2

Не съм достатъчна за този миг –

увехна в мен забравена тинтява.

Пресъхна вярата, заспала тихо

на дънера на тялото ми ялово.

Презирам нощите. И пращам дъх

във тъмното, нашепващо ми ''Страдай''.

Разливам болката от чаша с мъх,

направена от мислите ми смазани.

Потъна мярата, когато ми

отровиха главата куп безверия.

Не съм очаквана... И вече никой

не иска да ми пъхне хризантема

между косите и... изпращам дъх

до Слънцето, посрещащо ме с ''Страдай''.

И аз го слушам – с моя срутен дух...

С предсърдие, което се забавя.