ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари,
няма битка, която съм губил – нямам дадено знаме, напуснат редут,
крак набивах – хвърчаха ми цинтите и ми пламнаха, прашни, кубинките,
марширувах на вожда – но си знаех, че вождът е за яко връзване луд –
че ни прави на луди – с наслада ни гледа и ни взема хептен за калинки,
даже вестникът писа, че нямало смисъл да му мислим нашир и надлъж,
щото всичко течало – и хабим се нахалост да мислим с нашите мозъци,
да си пеем, защото какво от това, че сме сеели жито, а сме жънели ръж, ...