Прегръдка

18 сент. 2008 г., 20:30

Поэзия » Любовная

687 0 2

На разсъмване той се прибира,

застана за миг пред вратата

и вкара тихо ключа

като разбойник, търсещ разплата.

И влезе в своя палат,

съблече се и бавно тръгна

към леглото – той по-богат

от това не може да бъде.

А там на кълбо се е свила

малка, бяла жена.

Чака теб, чака него кротка и мила.

Той дълго за нея мечта!

Завивката вдигна и тихичко легна,

погледа я малко и бързо заспа.

Луната надникваше през прозореца бледа

и с усмивка разпръска малко мъгла.

И в съня си остана до нея -

да я гледа как спи.

В просъница ръката протегна,

прегърна я и не я пусна за миг.

… А тя като малко детенце

сгуши се в него веднага.

В съня си го викаше – „Принце!”

А той вече е там – до нея си ляга!