Прегръдка

29 июн. 2017 г., 17:43

Поэзия

437 1 5

Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън.
Подгизнал е и подът от вечния си крясък.
Проскърцваща врата, прикапва вътре ужас.
А ти си тишина, а аз съм гукащ бухал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прегръдка

Искате да прочетете повече?

Предложения