ПРЕГРЪДКА С ДЪРВО

... дървото, по което някой ден
ще се кача – и няма да се върна,
за малко хвърли сянка и над мен,
за вас летата предстоят тепърва! –
в империи бездънни небеса
ще го повтарям всеки ден – до лудост! –
над всички Седем земни чудеса
Човекът е най-истинското чудо,
дано за вас настане друг живот! –
не като този – зрителна измама,
във който – комарджия на белот,
залагах подареното от мама,
в блестящи, неизбродни синеви
да се пилеят вашите зеници,
там, дето аз изпращам – c'est la vie! –
ятата си последни летни птици,
не мога да ви дам и пукнат лев,
но, виж! – съвет, да ви оставя мога...

Веднъж поне го прегърнете с кеф! –
дървото на живота е от Бога.