Прегръщай ме!
Прегръщай ме, щом ситно завали
и в капки дъжд намеря се отнесен.
Понякога от утрото боли,
когато вечерта напомня есен.
Сезонно променен от паметта -
отдавна не владея кръговрата.
Дори да си поискам младостта,
зацикли през годините съдбата.
Обреченост косите посребри
и бръчици по скулите изплете.
Уж пламъчето още ме гори,
но есенес отдавна не е лете...
Почуква болка. Вляво, като стон.
Дори не намалява с валидола.
Отиде си най-топлият сезон,
подобно мъх, изронен от топола.
Сега ме спомня дъжд. И ме вали.
А капките се плъзват. Като влага.
Дали съм бил? Или пък сме били?
Повторен шанс животът не предлага.
Ще свърши филмът. Без възторг и бис.
А аз ще се прогизна от пороя.
Че есента е точен послепис,
подобно хлад след пламъка на зноя.
Прегръщай ме! И с порив ме задръж!
Дъха си влей в дъха ми! Да ме има!
Едва привикнал с есенния дъжд,
не съм готов да ме попари зима...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Прекрасно ❤️
-
Благодаря ти, Мария! Благодаря и на теб, Данаиле! Едно ми е есенно и меланхолично, та затова и стихът ме отразява!
-
О, прекрасно е, Ясене! Толкова образност, толкова емоция, толкова дълбочина! В Любими!
-
Всички твои стихове са толкова силни и впечатляващи! И носят усещането, че са написани на един дъх и с върховна лекота, а това е белег на талант, даден от Бога!
Аплодирам перото ти, Ясене! ❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ти си учебник по истинска поезия!