На един голям приятел

       Аз знаех, има те в света

       и вярвах,

       че ще те намеря!

       Защо те срещам в късна есен,

       когато глъхне вече

       песен,

       от есенния хлад треперя

       и капят

       сетните листа?...

       Проклета моя зла съдба!

       Защо все идваш

       закъсняла?

       Към мен си тъй немилостива,

       но аз те чакам

       и съм жива.

       Макар и в зима побеляла,

       прегърнах

       своята мечта!