Прегръщам те! Дори се вричам!
Дали да вярвам, че вече се смили
Очите ти! Аз много ги обичам!
Огряват ме с топлите лъчи.
Пресъхнали реки в душата ти откривам
Това е пътят ти, без мене извървян
С изворна вода очите ти заливам
А ти, усмихнат от щастие пиян.
Дланите ти, мене приютили
В ласката ти, искам да се скрия
С трепетите нежни надарили
Каква е обич! Истинска стихия!
Искаш да съм вярна, ще ти бъда
Налей ми малко вино да отпия
В сънищата ще ти бъда явна
В погледа ти - мене да открия!
© Мария Николова Все права защищены