Побягнах към морето...
Когато животът ми разби се на пръски.
То ме повика,
синьо, безбрежно, свободно.
Обеща ми любящата си ласка.
Побягнах към моето море,
разтворих криле и потънах...
изпълнена с радост.
Блестяща, безтегловна, волна...
Забравих омраза, обида и болка.
Морето ми беше любовник.
Когато сълзите ми капят,
напук на мене,
отивам на плажа.
А там солените пръски измиват онова,
което душата ми иска да каже.
Бесняла съм с бурите.
Ревала съм с вълните.
Заривала съм мъката в пясъка.
Танцувала съм под луната.
Целувала съм звездите...
Подари ли ми морето щастие?!
Достатъчно е, че отне ми болката.
И днес сутрин, посрещайки изгрева,
омекнал до оранжево,
отразил лицето си пурпурно в спокойното синьо.
Благодаря и се усмихвам,
че морето доведе ме при тебе,
че позволи ми отново да обичам.
© Деси Мандраджиева Все права защищены