Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра.
В греховен танц, под пълната луна.
От стъпките ти, в пясъка останали,
долавям тишината на брега….
Обикнах вятъра. Той ми е любовник.
Завърта ме. Прегръдката е ледена.
И милва ме със клоните оголени
на зимна песен и сълза последна.