Успях следобед да се унеса във кратък сън,
ала копнеж по теб в душата се разлива,
сияе рядко чуден майски ден навън,
но даже и от него ти си по-красива.
Примолих се в сърцето със беззвучен глас:
„Прегърни ме ти за няколко секунди кратки,
ще бъда най-щастливия човек до сетния си час,
ще пазя и в смъртта си спомените кратки“.
Не зная как се случи, ала ласката умилна
докосна ме веднага с устни по лицето,
прегръдката обаче беше толкоз силна,
че всичко в миг ме заболя, дори сърцето. ...