Прегърни ме

29 мая 2019 г., 09:55

Поэзия

1967 20 31

Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки,
упой от липи разцъфтели,
мечти във удобни обувки,
череши на пъпчици бели...
... Парченце Луна? Или бездна?
Какво е без слънце небето?!
Очи без пътека. Беззвездна.
Която обърква сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прегърни ме

Искате да прочетете повече?

Предложения