Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,
аз поемам път към райските предверия.
А до там се стига бързо –
за две или за три секунди,
толкова е разстоянието
от последния етаж до първия –
по прекия път –
през прозореца...
Дали това е скок към нищото,
или опит за летене?
Похвално, героично!
Само че нямам криле...
2007 г.
© Калински Все права защищены