27 февр. 2009 г., 03:30
Прекрачиш ли...
805
0
0
Прекрачиш ли...
Ръкавите си скъсах да се вливам.
Реката ти е праг, до праг.
Изсипа се небето - на лавини...
И как да се прелея...? Как...?
А мислех си - река си - като Нил.
В пустиня бях. Удави ми небето!
Да бях отпила...! Ти да бе отпил...
Не би ми било жадно тъй сърцето...!
Пътеките са много. Като случки.
Връхлитат те. И после си отиват...
Прекрача ли те - ще съм само ку**а... ...
Ръкавите си скъсах да се вливам.
Реката ти е праг, до праг.
Изсипа се небето - на лавини...
И как да се прелея...? Как...?
А мислех си - река си - като Нил.
В пустиня бях. Удави ми небето!
Да бях отпила...! Ти да бе отпил...
Не би ми било жадно тъй сърцето...!
Пътеките са много. Като случки.
Връхлитат те. И после си отиват...
Прекрача ли те - ще съм само ку**а... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Таня Георгиева Все права защищены
Предложения
-
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
