С облака съвсем случайно аз се срещнах,

бях тръгнала към селища наречени с имена,

но тъй се случи , че при мене слезна ,

 прихвана ме с нежни пръсти и  взе ме в шепа,

с  топлата си длан нагоре към небето

,проклет да е ,

тъй влюби ме, халоса ме с нещо,

аз нямах сили след това,

не е нормално , зная, 

все пак облак е.

Под него се изсипваше в ситни капки животворната вода…

Погали ме по  къдрите,

погледна ме в най -черното  в очите и каза ми съвсем сериозно:

Ти моя си - кълна те  първо в себе си, а сетне в дъжда,  в стъпките на изгрева ,

в шепота на борова мъгла,

в молитвите на елфите ,

кълна те в усмивката на неизгрялата  луна.

Ти моя  си , съгласна ли си?-

Свидетелство подписват ни

дъжд, изгрев, птици и луна.

Достатъчни ли са?

Казваш да!

Щом имам правото да те обичам и в длан да нося те сега, за следващия ни обет ще доведа кометите ,звездите.

Те пеперуди ще ни подарят

и полъх от  роса на меден цвят, кокиче раснало в бяла святост,

бухал в стара приказка една,

живовляк в сенчести гори израснал,

иглика в букова гора.

Харесва ли ти ?Искаш ли?

Аз, облака обичам те,

,това подаръка от мен е.

Ела с мен, ела.