Пристъпвам тихо и ръка подала,
усмихвам се. Облича ме дъгата.
Води ме, към зората - вишна бяла,
целунала в просъница Земята.
Съшиха ми хвърчило корморани,
нощта ми даде каната, с кафето,
на облак ще похапнем кроасани
ще се разплаче с нас от смях небето.
Ще сипнат над полята разпилени,
сълзи небесни дребни маргарити,
а ние с теб ще яхнем запенени,
светкавици- конете на мечтите. ...