4 дек. 2007 г., 11:08

Прекръсти се преди сбогуване 

  Поэзия
532 1 3
Прекръсти се преди сбогуване.
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
остави ме в мълчание от самота...

След време, по-малко ме обичай,
като пламъка на изгаряща свещ...
И не променяй различия...
отдавна изгубиха смисъл, подредба и ред...

И с мисъл не смей да ме докосваш.
Не понасям нежност след сбогуване.
Защото кръстът е тежък, като анатемосване...
а аз няма да помахам на тръгване...

Прости си вместо мене.
И мълчи. Наранен, сетне се зови.
А аз на мене ще простя вместо тебе...
И в сълзите ще прелиствам мислите...
че винаги боли...

И пак по-мъжки ме обичай.
На инат или пък за суета...
И в съня рисувай ме, после прелиствай,
мене... и мойта грешна самота...

Но сега прекръсти се преди сбогуване.
И аз ще замълча в смирение...
Стигнахме до края и отново тръгваме...
На дòбър час! Усмивка давам ти...
последна от мене...

© Ди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??