Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26 дек. 2012 г., 20:19

Прекършена 

  Поэзия
608 0 8

Щом устремът ми в небесата

прекършен е със изстрела жесток, 

тогава скършени крилата

превити падат... и питам се, къде е Бог.

 

Нали щом изпитанията дава,

дарява изходния път.

Къде ли моят път остана,

и колко тежък ми е този кръст.

 

И глас не ми остана да извикам,

че виж ме, Боже - слаба съм жена,

но шепна думи в тишината

за прошката на любовта.

 

Простила бих навярно всичко.

И Бог на мене да прости.

Аз искам си живота, ала не в кавички

с изгубени от болката мечти.

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • днес чета...прочетох написаното от мен от преди година почти. Този стих съм писала само 4 дни след като съпругът ми ме напусна. Как изобщо съм имала сили...
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • Когато си поглеждаш пътя, виж стъпките да не са две - тогава Той те носи на ръце!
  • поетичен стон... натъжи ме..
    но зная, че Бог те носи на ръце, Джейни...
    когато ти е тежко... топли и светли дни за теб...
    прегръщам те, с обич...
  • Като стон!
  • И шепотът понякога е крясък,
    когато има кой да го послуша
    И прошка да даде на непознатия,
    на себе си, на мисли, и на думи
    с погрешна траектория и власт...

    Весела Коледа, Джейни!
  • !
  • Жени, поздрав! Мен са ме налегнали някакви такива мисли... що така...
Предложения
: ??:??