10 окт. 2010 г., 17:42

Прекършени 

  Поэзия
1466 0 10

Беззвучен марш от натежало биене

е ритъмът на птичето сърце,

щом в майчино гнездо най-свидно свивано

заглъхне чуруликащо гласче.


Там в  топлата ù гръд е посиняло,

щом рожбата ù скършила крилце,

с очички, отразяващи луната,

проронва в тихото сълзи.


С мехлем от вяра ще намаже раните,

със любовта си ще превърже минал ден.

В нощта до утро ще мълви молитви,

... умората е призракът стопен.






© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??