ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба.
Сега какво, щом няма път
и става близка далнината?
Какво ме чака там отвъд –
в прегръдката на необята?
Изтляло ще е всяко зло –
сред светлина то не вирее.
Без сан, пари и потекло ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.