Излизам в пет и трийсет сутринта,
със мен е мойта малка дъщеря.
Вървиме мълчешком в снега,
тя стиска леко моята ръка.
Тъмно е навън и няма никой.
Слънцето все още спи, снегът се сипе.
Лампите просветват в мрака,
а някой скрит във храстите
да наближим ни чака.
По уличката в полумрака към нас
се спуснаха и без уплаха, нахвърлиха се
с бесен лай стотина кучета - предвиждах край. ...