yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
10 нояб. 2021 г., 11:45  

Премитане на есенни алеи 

  Поэзия » Философская
530 3 9

ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ

 

Скъперник трол изгубил е жълтици –

шепа ситни жълъдчета в шумата.

И в пъстра златоткана  плащаница

блести след дъжд копринената утрин.

 

А паркът стелва  мирис на гевреци –

ухае топъл, гали сетивата.

О, колко време разпилях – безценно –

любов да диря – все на вятъра.

 

Премитам всички есенни алеи –

душата си разтребвам и подреждам –

тук скъсани и отеснели дрешки,

там – непотребна дрипица надежда.

 

Не ми се тръгва още към баира,

след който блика само звездна пяна.

Дали човек съзнава, че умира –

щом разбере, че път обратен няма?

 

Така красива и смирена есен –

как аленеят яворови листи

след вятъра, подел рефрен небесен.

Да го допиша – някой ме ориса.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??