Премълчани истини

15 дек. 2014 г., 10:28

Поэзия

451 0 2

Лъжите са фантазии безсмислени,

фалшиви сенки в нощен полусън.

По-страшни са неречените истини.

Те дебнат като кучета отвън.

Застигат ни и злобно ни повалят,

по-точни и от сребърен куршум.

Щом сляпото доверие окалят,

промъкват се в нещастния ни ум

да му доказват гордо правотата си,

( остават истини все пак, нали?)

Да ги приемем, вдигнали главата си,

дори когато дяволски боли.

Дори, когато някак ни се струва,

че този свят е адски некрасив,

че премълчаното не съществува

и лъган е човек, дорде е жив.

И моля се със думи непоискани,

навела примирително глава:

Пази ме, Господи, от премълчани истини,

а от лъжите – мога и сама.

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2015-01-03T00:52:34+02:00

"Пази ме, Господи, от премълчани истини, а от лъжите – мога и сама." E тe това e, познаниeто на ябъката на EВА и АДАМА! 6+!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-12-15T14:43:39+02:00

Великолепна поанта!