Ти си моята сянка пътуваща
и си вечно на пътя орисана.
Надалеч ли си – тихо тъгувам,
че в аурата моя си вписана.
Искам с теб към морето да свърна,
от високия бряг да надникна
за да видя вълната забързана
как в скалистата твърд се раздипля.
При владетел в Тракийска могила
с колесницата златна погребан.
На пустинята в пясъчна гибла,
в пирамидите с острия гребен. ...