Anita765 (Ани Монева)
296 11769
18 окт. 2020 г., 09:51

Преодоляване на сушата 

  Поэзия » Другая
782 11 19

Изораха стърнищата. Буца до буца

уталожени чакат зърната за посев.

На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.

Все ще могат отново живот да износят.

 

Те поглеждат с надежда към облака ялов

и се чудят защо е престанал да плаче.

В тях се рони сълза от човечност и вяра.

Суховеят ехидно ги гледа. Палач е.

 

Той не жали молитви и вяра не жали,

и напива реките и бистрите ручеи.

В сеновала на лятото спи непогален

и прежуля тревите в полетата тучни.

 

Но когато орачът с ръцете си груби

набраздява на буци за посев земята,

той се свива в дерето от суша погубен,

неоплакан от никой, в забрава изпратен.

 

Есента се усмихва, приспивно запява

на зърната полегнали в почвата черна.

И животът след време е вече изправен,

устремен и забравил за сушата вчера.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??