Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни!
Спомни си ти, когато на земята бяха,
ти колко мили думички им посвети,
и колко пламенни мечти в звезди огряха?
Поспри за малко, моля те, поспри!
Спомни си ти, когато те до тебе бяха,
дали със слабостите земни се смири,
дали божественото в духа им забеляза? ...