Няма да те пусна да се прибереш,
докато един друг не се довършим.
Трохи от грях ще успееш ли да събереш,
да си вземеш спомени за вкъщи?
Няма да станеш достатъчно силен,
за да затръшнеш вратата и да ме изгониш.
Криеш желания зад погледа си стилен,
желание всички стари рани да отвориш.
Скъпи, остави ме просто да те обичам!
Сега усещам всичко старо как се завръща.
О, скъпи нека нежно те събличам.
Отлежало вино жадно се поглъща! ...