Препусна и август в галоп, без следа… –
защо, за къде ли така се разбързал?
А Времето сякаш че лъч оседла –
препусна навред като кон без юзда!
Пък аз не помръдвам от дяволски мързел…
Препускат годините, сякаш са впряг
от диви измръзнали северни псета,
препускат през хиляди левги от сняг,
през бяла безбрежност от тих полумрак,
през ледени, пусти напролет полета…
Препуска животът – напразно живян –
на всеки безделник – съвсем безполезен!... ...