Препускат буйните коне 
                                        в гърдите ми
и  блъскат -
да  ги  отведа  на водопой!

Неотстъпно питат ме
                                        очите  ти -
къде  са  изворите тука
и как без тях в тоя зной?!

С какво ще  разквасат
езиците  набъбнали,
гърлата - изподрани  и
                              пресъхнали?!
С какво ще облекчат
                                  умората
и  бяса на кръвта си?!
Ще утолят ли жаждата
на мойта гръд?!
          ...

С ръце ми сочиш
                               върховете,
с  лице - шумака и полето,
с  присъствие ме тласкаш
                               към пътеки,
които водят до вода...
         ...

Поглъщайки охотно
твойта искреност,
ще пия аз
                 от твоите очи!
Ще пресуша до дъно
                     твойте устни,
ще стигна до загара и 
                      трапчинките
на твойте пръсти !
         ...
От прилива 
                на новата ми сила
ще напоя конете,
              тук  - без  извори -
на билото!