Препънах се на времето в обувките,
разхвърляни безредно пред вратата.
Разсипах си куплетите и буквите,
безизразно течеше си нататък.
Възпяват го и верни, и неверници,
издига и захвърля ги по вятъра.
Тълпят се самовлюбени, скъперници
минутките му да броят в театъра,
от който няма изход в близко бъдеще
( дори да пренастроим пак стрелките).
Загрижената кукувичка лъжеше,
че чакало спасение телците. ...