30 нояб. 2018 г., 12:50

Прераждане 

  Поэзия
584 2 2

 

Целят се догми човешки
срещу ми - мишена добра.
Стрелят от упор по грешки,
със завист и злоба, с вина...
Чупят крилете забрани
искат магия да спрат
в полет - едничко желание:
обично - истински свят...
Искат, но лъч ги възпира,
Божий лъч - Благослов.
Римите в мрака напират
с истина свята, с любов...
Раснат крилете на птица
силни и бързи в скръбта.
Душата ми - сляпа светица
в мрака открива звезда.
Тялото - тленна обвивка
носи ми кръста докрай.
Зимата - бяла обвивка
пази предпролетен Рай...
Няма ме... още събирам
ручеи вяра в дланта.
Мисли - пътеки бродират
слънцето ярко в ума.
Смела, готова за разстрел,
ето ме!!! Вън заваля...
Стреляй по мене, предател!
Стреляй направо в целта!
Виж, как поникват вселени,
чрез рани - кървящи цветя!
Виж, как порастват след мене
хиляди чудни неща...
Целиш се с догми човешки
срещу ми - мишена добра,
но в моята истинска грешка
вижда невинност света...

 

30.11.2018 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??